Кехлибарът

Фирма "ХАРД" е създадена през пролетта на 1991 г. в София. Пет години по-късно се специализира в областта на обработката на кехлибар и ювелирни изделия от него. Изборът не е случаен. Кехлибарът е първият скъпоценен камък, използван от човека като украшение. Чрез своята естетика въздейства като допинг на докосналите се до него. Още от древността занаятчии, художници и бижутери го използват за да вдъхват живот на различни произведения на изкуството. Това го прави изключително популярен сред артистичните среди, колекционерите на изкуството и аристокрацията. Чудодейните му лековити свойства, използвани в медицината, са далеч неизучени докрай. Разнообразието на форми и цветове, както и мумифицираните "пратеници" от миналото на Земята, ни въвеждат в един друг свят, създавайки му ореол на тайнственост.

Кехлибарът, познат в научните среди като СУКЦИНИТ, е произлязъл от смолата на древната "Pinus Succinifera" и е претърпял процес на фисилизация (вкаменяване) 40-50 млн. години при твърде специфични и неизяснени напълно условия. Разпространението на така наречената кехлибарена гора е било в района на Балтийско море. Неоснователно използваното наименование "кехлибар" и за останалите изкопаеми смоли, срещащи се по различни точки на света, ни кара да наричаме сукцинита Балтийски кехлибар. Високото съдържание на специфичната янтарна киселина и други негови характеристики, касаещи използването му в бижутерията и медицината, го отличава от подобните му бирмит, симетит, руменит, доминикански, мексикански и украински кехлибар. Оприличаването с кехлибара на различните изкопаеми смоли, а дори и на такива, които са крехки, чупливи и с млада геоложка възраст (ретинит, геданит, копалит и др.), дава повод на недобросъвестни търговци още в стари времена да предлагат какви ли не подобия под това име. Важно е да се знае, че за разлика от други популярни скъпоценни камъни, сукцинит не може да се получи синтетично. Правят се само негови визуални имитации, които за съжаление са широко разпространени и трудно различими за неспециалиста, което също е причина да ги срещаме дори в магазини с иначе добра репутация. Тези изкопаеми и синтетични смоли и имитации трябва да се продават като такива. Представянето им гласно или негласно като кехлибар (сукцинит) представлява измама, която се санкционира от закона.

Интересен е фактът, че кехлибарът е със специфично тегло 1.05 до 1.10, което е почти колкото морската вода. Това е причина по бреговете на Балтийско море, където са и най-големите залежи, да се намират изхвърлени късове след буря. В днешно време, поради голямото търсене, това е повече от легенда, отколкото реалност. Над 97% от световния добив е от едно находище в Русия. Постоянното намаляване на запасите и необходимостта от разработване на все по-скъпи технологии за добив на качествена суровина, подходяща за ювелирство, обуславя твърдата тенденция към растеж на цената на Балтийския кехлибар.

Съобразно методите на обработка, кехлибарените изделия се разделят на три основни групи:
1. Натурален кехлибар, сукцинит - суров материал или продукт от Балтийски кехлибар, претърпял единствено повърхностна обработка като рязане, пилене, полиране;
2. Обработен кехлибар (сукцинит) - продукт от Балтийски кехлибар, претърпял обработка (третиране чрез температура и налягане), наподобяваща реални природни процеси. Методът се използва с цел да се разкрие в по-голяма степен стаената красота на минерала;
3. Реконструиран (пресован) кехлибар - малки късчета от Балтийски кехлибар и кехлибарено "брашно", пресовани под висока температура и налягане. Полученият материал се обработва чрез рязане, пилене и полиране. Важно е да се отбележи, че пресованият кехлибар има същия химичен състав, но е с друга структура и несравнимо по-ниски естетични качества, следователно и по-ниска цена. Трябва да бъде отделян от същинския кехлибар и специално обозначаван.

При оценка на кехлибарените изделия се взимат предвид множество фактори - бистрота, разположение на вътрешните разпуквания и шарки, наличието на редки включения, уникалност на камъка, големиа, форма, сложност на изделието и други, но в крайна сметка почти всички са подчинение на естетическото възприятие

« Back to all post